6 стъпки за по-икономично и устойчиво готвене

Изхвърляте ли често храна? Хранителните отпадъци представляват не само излишни разходи за нас, но и са вредни за околната среда. Любопитно е да знаем, че около 1/3 от храната, произведена в световен мащаб, се губи или изхвърля. Това става, както по пътя между производителя и крайния потребител, така и в нашите собствени кухни.

Същевременно повече от един милиард души по света страдат от недохранване. На техния фон да изхвърляме храна изглежда крайно нелогично и жалко. Хранителните отпадъци, които се генерират от магазините, заведенията за хранене и домакинствата, представляват разходи за всички нас и пропуснати възможности за нуждаещите се.

Още по-лошото е, че изхвърлената храна, заедно с останалите ни битови отпадъци, отива на сметищата, където гниейки, отделя във въздуха метан. Този парников газ е главният виновник за глобалното затопляне. И така, изхвърляйки храна, ние не просто губим пари, но и вредим на околната среда.

За щастие има някои дребни навици, които могат да ни помогнат да използваме храната много по-разумно, да ни спестят пари и същевременно да намалят ефекта от домакинството ни върху природата. Ако и вие се интересуват от темата, но не знаете точно какво да предприемете, ето 6 лесни стъпки за една по-икономична и устойчива кухня:

ustoichivo-ikonomichno-gotvene-mama-sum-po-malko-otpadutsi

1. Планиране на седмичното меню и пазаруване по списък

Правим го у дома вече от много години. Откакто се появиха децата и започнахме да готвим и за тях, това стана задължителен елемент от домакинството ни. Обикновено планираме менюто си през уикенда, изготвяме списък на храните, които ще готвим по дни и на продуктите, които ще са необходими за това.

Храните, които имат най-кратък срок на годност, използваме най-бързо. Ако по план сме решили да вечеряме риба в четвъртък, я купувам предния или същия ден. Същото важи и за крехките салати. Накратко, всичко дълготрайно и издръжливо се купува наведнъж, а най-краткотрайните храни може да се купят непосредствено преди да се сготвят.

2. Пазаруване само на сит стомах

Когато пазаруваме храна гладни, можем лесно да се изкушим и да купим повече, отколкото ни трябва и после да се чудим какво да правим с остатъците. Същото важи и за децата. Никога не пазарувайте заедно, ако те са гладни, защото ще се наложи да обсъждате редно ли да е купите всички снаксове, сладки или тестени неща, които децата видят в магазина.

3. Изпразване на хладилника преди повторно пълнене

У дома си имаме израз за ястие, което приготвяме от последните останали храни в хладилника – Остакото. Измисли го мъжът ми и е гениална идея, за да намалим изхвърлените храни и същевременно да си спестим пари. Ето няколко примера за ястия, които можем да приготвим с остатъците в хладилника:

  • Крем супа от останали единични бройки или от поувехнали зеленчуци. Веднъж направих крем супа от 3 картофа, един увехнал морков, един самотен корен пащърнак, лук и чесън и стана разкошна;
  • С остатъци от зелени билки (магданоз, копър, левурда), лапад, спанак, праз, тиквички и сирене съм приготвяла омлети или малки банички за децата;
  • Доматите, които не стават за салата, се превръщат в доматен сос за паста, в която добавям и рендосани зеленчуци или гъби;
  • Почти винаги мога да направя и вкусен ориз с поувехнали зеленчуци (тиквичка, чушка, морков, праз, спанак, домати и пр.);
  • С останалия сух хляб приготвям зеленчуков хлебен пудинг, в който добавям яйца и сирене;
  • Ако имам останал морков, нещо зеленичко или пък чушка, ги добавям към домашния хумус за цвят и настроение.
Хлебен пудинг с останалите зеленчуци и сух хляб

ustoichivo-ikonomichno-gotvene-mama-sum

4. Консумиране на предимно сезонна и местно отгледана храна

Това е не само най-полезният за здравето вариант на хранене, но и е свързано с по-малко разходи за транспорт на храната, респективно по-ниска цена, по-малки емисии на вредни газове и най-вече стимулираме местното производство и малките семейни ферми. Лесно можем да го правим, като търсим и избираме продукцията на местни ферми, посещаваме фермерски пазари или фермерски кооперативи и сдружения, които свързват дребните производители с крайните потребители в големите градове.

5. Ефективно използване на всяка част от храната

Замислете се, когато белите и чистите даден зеленчук или плод, каква част от него отива на боклука? Когато готвите броколи или карфиол, какво правите с дебелата дръжка? Ами с корена на салатата? С голяма част от зеленчуците можем да направим пюре, крем супа или бульон. Коренът на салата може да потопим във вода и да си отгледаме нови пресни листенца само за една седмица.

Отглеждане на крехки листенца от корена на салатата

ustoichivo-ikonomichno-gotvene-mama-sum

6. Замразяване или консервиране на храна

Тук е важно да придобиете добра преценка за това какво количество храна ще ви трябва за едно хранене и да планирате добре порциите. Ако приготвите без да искате повече храна, можете да замразите 1-2 или повече порции за ден, в който няма да имате време за готвене. Понякога аз го правя нарочно, за да си спестя време или за да оползотворя повече храна, преди да се е развалила. Ако имам повече домати, които са омекнали и не стават за салата, приготвям доматен сос и замразявам една част от него. Друг удобен вариант, който научих, е да затварям в бурканчета горещата манджа и след това да я прибирам в хладилника. Така тя издържа няколко дни.

⇒ ⇒ ⇒ ВИЖ ОЩЕ статиии от Криси Орсова ⇐ ⇐ ⇐

 

Подобни публикации

Меню