Ние родителите много добре разбираме, че здравословното хранене е един от най-важните фактори за здравето на децата, но е трудно да го обясним на тях и да ги накараме всеки ден да хапват само полезни храни. Ние самите сме склонни да хапваме повече сурови зеленчуци например, защото разбираме предимствата им, докато децата трудно склоняват да хапнат нещо, ако не го харесат на външен вид или на вкус.
Как да им обясним, че трябва да ядат само полезните храни, че шоколадите и бонбоните в големи количества са вредни, че децата имат нужда от пълноценна храна, за да са здрави, енергични и щастливи?
Чрез ежедневни приказки, истории или дори само чрез кратка любопитна информация можем да разкажем на детето защо му предлагаме една храна и защо му отказваме друга.
Как говорите вие на детето за храната?
„Това е полезно“ и „Това е вредно“ не значат нищо за детето. Особено за най-малките, за които двете понятия „полезно“ и „вредно“ са напълно абстрактни.
И аз съм използвала тези фрази и не съм постигала желания ефект, докато не започнах да говоря на децата за храната така, че те да ме разбират. Може би имам предимство, защото обичам да измислям и разказвам истории. Като писател и маркетинг специалист умея да обличам фактите в атрактивни думи. А може би просто имам търпение и желание да говоря на децата всеки ден. Това няма значение, защото всеки родител може да го постигне с малко идеи и желание.
Откакто захраних моите деца, започнах да им разказвам за храната. На всяко хранене отделям няколко минути да им кажа какво хапваме и защо го хапваме. Децата ми обичат приказките и забавните истории, така че започнах да разказвам. Най-общо им разказвам функцията на храната, като я пречупвам през думите и изразите, които са чували и познават, вместо да използвам научни термини или непознати за тях думи.
Ето примери:
„Деца, когато хапваме ориз със зеленчуци, зъбите ни смилат храната чрез слюнката, както бетонобъркачката смесва бетона, а преглъщайки я пращаме на стомаха по една тръба, наречена хранопровод. В стомаха ни чакат нашите малки майстори, които ще подготвят храната, т.е. нашия бетон, и ще я изпратят по едни дълги магистрали, наречени черва, към различните части на тялото.
По пътя или червата има регулировчици, които пращат различните части от бетона до различни части от нашето тяло. Така например, морковите ще отидат при очите ни, за да виждаме по-добре. Оризът ще отиде при ръцете и краката ни, за да имаме енергия и сили да се движим. Грахът ще отиде при мускулите ни, за да имаме сили да вдигаме и местим предмети, и т.н.
Накрая човечетата ще са доволни, защото сме им дали материал да строят и да поправят, а те са най-щастливи, именно когато строят и майсторят хубави неща за нашето тяло.
Но, ако не сме им дали хубава храна, от която да направят материал за строеж, те ще са много тъжни. Когато те са тъжни и на нас ни става тъжно, уморено, може да сме дори изнервени или ядосани. Това са нарича глад. Тогава имаме нужда от хубава храна, за да върнем радостта на нашите човечета.
Когато ядем много бонбони, вафли и шоколад, човечетата не могат да строят с тях, защото те съдържат много захар и са чупливи. Това е и причината зъбите да ни се развалят, когато по тях полепват сладкиши. Тогава нашите човечета стават отново тъжни, а понякога дори се ядосват. Затова трябва да се грижим добре за човечетата строители в нашето тяло, ако искаме да сме здрави и щастливи.“
Когато обвържем темата за храната с нещо, което е интересно и познато на децата, те са по-склонни да ни изслушат и да се замислят върху думите ни. Правят асоциации, запаметяват и след време започват да анализират и да взимат сами решения.
Знаете, че когато са гладни, децата стават раздразнителни и понякога се тръшкат. Когато ви се случи такава сцена, помислете дали гладът не е причината и говорете на детето:
„Разбирам, че си ядосан. Може би човечетата в коремчето ти искат материал за строеж и се ядосват, че не си им изпратил бетон. Какво ще кажеш да хапнем супа и да видим дали ще им хареса?“
Ако детето е прекалило със сладкиши
те и усещате, че се превъзбужда, което от своя страна довежда до истерия, може да му кажете:
„Разбирам, че си изнервен/нетърпелив. Може би даде твърде много захар на човечетата и те са се ядосали. Нека те гушна, за да ги успокоим.“
Целта е детето да започне постепенно да изследва своето тяло и реакциите си в определени ситуации:
Ядосан/изнервен/изморен съм – може би съм гладен или жаден?
Нервен/неспокоен/нетърпелив съм – може би прекалих със сладкишите?
В момент, в който детето е гладно, насочете вниманието му върху корема и го попитайте дали усеща как той къркори. Кажете му, че това е знак, че човечетата са гладни и така му дават сигнал да хапне нещо питателно.
Когато детето иска да яде шоколад вместо вечеря, обикновено казваме:
„Изяж си манджата и ще ти дам едно блокче шоколад!“
Но подкупите не вършат работа в дългосрочен план и фокусират вниманието на детето върху десерта, превръщайки го в желана награда. Вместо това можем да кажем следното:
„Страхувам се, че ако хапнеш шоколад на празен стомах, човечетата в него няма да са доволни. Те имат нужда от хубава храна, за да имат сили и да строят и след това можем да им дадем малко шоколад.“
Разбира се, всичко това са само примери. Целта ми е да ви покажа, че можем да говорим за храната на децата на разбираем за тях език, така че да им е интересно и да ни изслушват. Вместо да използваме заплахи, подкупи и забрани можем да им обясним съвсем просто нещата такива, каквито са. На всички ни е ясно, че ако детето изяде няколко блокчета шоколад на празен стомах, най-вероятно ще се превъзбуди и ще стане изнервено или дори истерично. Тялото му има нужда от качествена, питателна храна, а не от захар, какао и празни калории.
Така че не се притеснявайте да говорите на децата за храната, да им обяснявате защо трябва да ядем едни храни и защо други не са за предпочитане. Бъдете искрени и отделяйте време да разговаряте с детето, особено по време на хранене.
Постепенно с времето ще развивате историите, ще използвате все повече термини и реални факти и така неусетно детето ще разбере как функционира храносмилателната система, защо трябва да се храни здравословно и разнообразно, както и защо трябва да избягва вредните храни.
За да си помогнете, се снабдете с детски енциклопедии и книжки, посветени на храненето и човешкото тяло и разглеждайте заедно храносмилателната система. Може да потърсите материали и в Интернет, има доста безплатни образователни материали за принтиране и оцветяване.
Бъдете търпеливи и вярвайте, че всяко ваше усилие има значение. Ако подготвяте детето от рано с приказки за храната, ще ви е по-лесно да се справяте или дори да избягвате тръшкане за шоколад или бонбони преди вечеря. Здравословните хранителни навици се възпитават с личен пример, с показване и въвличане в процеса на готвене и с подходящите обяснения за процеса на храносмилане.
