Лили – една история за вдъхновеното добро

По Коледа обичаме да четем истории за доброто и за сбъднатите чудеса. Имаме нужда от тях! Те ни помагат да бъдем по-силни, по-добри, по-хора. Когато в началото на месеца Ели Мантовска разказа част от историята на Лили, много хора се свързаха с нас с желание да разберат повече. Днес Ели разказва още за тази забележеителна жена, която дори сред смъртта си вдъхновява хората да бъдат по-добри! Ето нейната история през очите на хората, докоснати от съдбата ѝ: 

Много се радвам, че приживе, а и почти 3 години след смъртта си, Лили продължава да ни събира и да провокира доброто у нас

Описах как се запознахме с Лили, а днес бих искала да Ви разкажа колко хора бяха докоснати от нейната съдба. Хора, които тя събра и вдъхнови към добро. 

През 2016 година, една млада жена, подобно на мен, минава покрай Лили една вечер. Тя забелязва как Лили се е сгушила в трите едри възрастни кучета и се топлят едни други на паважа. Заговаря я и лека-полека в сърцето на тази млада жена се заражда идеята да помогне на Лили и кучетата.

Създаването на “Пет систърс”

Жената започва да търси помощ и ангажира няколко доброволци. След няколко месеца тази енергия, която се заформя около Лили, води до основаването на „Пет систърс“ – организация с идеална цел в помощ на бездомни животни (може да ги подкрепите като ги последвате, дарите, споделите или осиновите животно от тях). Те поемат ангажимент за лечението на кучетата, в последствие и рехабилитацията им и успяват да им намерят първо приемен дом, а после и семейства, които ги осиновяват. Лили съдейства и макар да й е тъжно, че се разделя със своите приятели, с които години наред са живели на улицата, тя все пак ги предава на организацията.

По това време за жалост, Лили губи зрението си. Това е изключително тежко за всеки човек, но особено за човек без дом и без доходи и здравни осигуровки. А Лили и много обича да чете:  книгите, кучетата и алкохола са единствената й утеха. Група от хора от квартала, които често я приютяват в домовете си, за да се изкъпе и изпере, се опитва да й помогне. Става ясно, че Лили се нуждае от операция и смяна на лещите и на двете очи. Сумата е непосилна за хората, предимно пенсионери и с ниски доходи.

Чудото на проглеждането

И тогава се случва следващото чудо на човешката добрина. Елисавета, младо момиче, събрало много човечност и любов в сърцето си, често помага на Лили с каквото може. Тя разговаря с нея, дава й утеха, помага й финансово. Това момиче работи в близката аптека и споменава на собственичката за Лили и нейните нужди. И собственичката решава да поеме сумата за операцията – 1000 лева.

И така в края на 2016 година Лили постъпва в болница за операция. До нея са хората от квартала и най-вече Марин, свещеник и син на приятелка на Лили. Той често я посещава, изслушва и подкрепя. За жалост парите стигат за операция на едното око, но не и за двете. И ето че се случва и ново чудо – очния хирург решава не само да дари труда си за Лили, а поема и разходите за втората леща. Лили вижда! Отново може да чете, да се наслаждава на светлината и на лицата на хората, които се радват, че тя е част от живота им.

Lili-Koleda

Още добрини

И ето че чудесата не свършват. Няколко млади жени се организират и решават да поемат издръжката на Лили поне до момента, когато ще започне да получава социална пенсия. И така, след 15 години живот на улицата, Лили има дом! До Лили е Анелия, нейна връстница, която й помага да си извади документи (до момента Лили не е имала лична карта, камо ли банкова сметка и дебитна карта). Анелия помага на Лили и да избере стая под наем. А младите жени, които са поели месечната издръжка й помагат да се нанесе, да събере някакви мебели и да се настани в относително удобство.

През това време едната дама се опитва да помогне на Лили да си намери работа, а Анелия следи обявите онлайн и обикаля по места, където се сети, че могат да се нуждаят от труда на Лили. Анелия си купува таблет и на 68 години се научава да ползва Интернет. За Лили научава и Габи от Германия, която й изпраща няколко колета, включително и мобилен телефон. Лили е зарадвана, но и леко недоверчива – често, когато говори с младите жени, или с мен, ни пита: „С какво пък съм толкова специална, че да ми помагате?“. 

И така до смъртта си, почти три години, Лили живя в домашен уют, във връзка с хората, които й помагаха, уважаваха я и не я оставиха сама дори и в последните й часове тук. Две от младите жени бяха до нея почти до края. А Марин държа ръката й, докато Лили издъхна. 

Неугасваща искра

Мисля, че Лили щеше да се забавлява да научи, че и днес си спомняме за нея. И мога да отговоря на въпроса й по-горе така:

„Ти си много специална за нас, Лили. Виж само колко добро вдъхнови у толкова много хора! Благодарим ти, Лили. Където и да си, надяваме се, че се чувстваш специална, нужна и обичана!“

Весели празници, изпълнени с топлина и споделеност. Благодарим Ви, че се включихте в маратона „Усмихни някого за Коледа – маратон с рецепти“, вдъхновен от Лили и доброто, което тя пося. 

 

Подобни публикации

Меню
ЗАПИШИ СЕ ТУК:
Запиши се
Съгласявам се с Политиката за поверителност