Да споделим топлината и храната

Около Коледа по-често си спомняме за всички самотни хора, всички, които може би нямат желание или възможност да си приготвят празнична храна, всички, които са в труден момент и имат нужда да усетят топлината на добрите човешки взаимоотношения. Затова решихме да Ви предложим някои идеи как да споделим топлината и храната си с тези, които се нуждаят най-много.

Вдъхновител на идеята е Лили.

lili-bez-dom-people-of-sofia-snimka
Снимката дължим на People of Sofia (2014)

Историята на Лили

Понякога има хора, които влизат в живота ни по необикновен начин

Вървях с приятелка, прибирахме се от ресторант пеша, тя ни беше съобщила лична много радостна вест и аз се вълнувах много за нея. Беше през ноември 2013 година. Студено, но ние бяхме сгрети от топлите чувства. Минах покрай някаква купчина с дрехи и одеяла, с периферното зрение видях едро бездомно куче. Затова се стреснах, когато чух гласа. Ясен, но сякаш в ума ми: “Какво бързаш напред?! И ти си като мен!”. Беше на жената, което дремеше на улицата, с бутилка в ръката, завита под купчина текстил, топлена от кучето. Лили. Жената се казваше Лили. Все още не съм забравила за срещата ни. Макар на последната ни среща да я придружих към смъртта ѝ, тази, първата, помня най-добре.

Но всъщност се лъжа. Имала съм много други срещи с Лили преди това. Просто нямах очи да я видя. Лили и трите едри кучета може би сте познавали и Вие? Живееше близо 15 години на ъгъла, над който е бил апартамента ѝ. На ъгъла на бул. “Витоша” и бул. “Патриарх Евтимий”, в столицата. Лили е имала труден живот, това е ясно. Имаше и проблем с алкохола. После имаше проблем със зрението. Имала е тежко детство, разказваше ни за студа – майка ѝ я държала облечена в тънка рокля, на отворен прозорец. Мисля си, че този студ цял живот беше с Лили. На улицата, в отношенията с хората, в недоверието, което си беше изградила към всички.

Лили обичаше книгите, животните и топлината. Сините ѝ очи рядко се смееха, по-често блуждаеха някъде в спомените или в алкохолната мъгла. Лили бе изградена от липси – липса на обичта от собствената ѝ майка, загубата на починалия рано съпруг, крах на всякаква възможност да се издържа сама, загуба на имущество, на сигурност, забрава от приятели и роднини.

Защо си припомням за Лили?

И аз самата се чудя. Някак в съзнанието ми ноември-януари са сякаш месеци, в които най-често си спомням за нея. Не защото е родена през ноември, като дъщерите ми, и почина през януари. Мисля, че е заради студа.

Когато изпращахме Лили в последните ѝ мигове тук, бях с 4 месечния ми син в слинга. Тя искаше да ѝ дам “куклата”. Не се осмелих да го отделя от прегръдките си. Само се наведох към нея, той спеше на топло, виждаше се единствено бебешкия мъх на темето му.  Иска ми се да вярвам, че тази бебешка топлина премахна студа, поне накрая.

Припомням си за Лили, защото ме стоплят всички кампании за благотворителност, за които Коледа ни вдъхновява. Прекрасно е да се задействаме и да споделим част от благоразположението си с другите, нали? Сякаш това е именно духът на Коледа…

В допълнение ми се ще да предложа някои идеи, които можем да започнем сега, около празниците, но защо пък да не влезнат в тъканта на семейния живот и да станат част от това, което често правим заедно, като семейство, не само по празниците? И може би нашите деца ще продължат тази традиция и в техните семейства един ден?

Какви са предимствата, когато даряваме храна?

Това дарение е нещо, с което по-трудно може да се спекулира, ако имате подобни опасения.

Храната е не само насъщна необходимост, но и важен жест на човещина. Каним гости, за да отпразнуваме, да почетем важен човек, да покажем уважение. Чрез храната, дори и да не сме на една маса, ние протягаме ръка към непознат човек, казваме му: “Виждаме те. Ти си важен за нас.”

Приготвянето на храната или закупуването на продукти може да стане заедно с децата, като ги въвлечем според възрастта им. Ако са по-малки – в пренасянето и подреждането на продукти (напр. консерви), в забъркването на ястието, в дегустирането. Готвенето е същинско сензорно пиршество за най-малките – от подрънкващите тенджери до аромата на канела. И е чудесен начин да се насладим на времето заедно.

Ако са в училищна възраст – да помислят от какво би се нуждаел някой, да направят списък с необходимото, да сметнат приблизителен бюджет (или обратно – да определят вид и количество храна по вече определен бюджет).

Организирането на кампания за събиране на дарения в храна може да е много ценен опит за тийнейджър, с помощ от семейството. Подобен доброволчески проект би донесъл много опит на младия човек.

А относно ползите как ние се сплотяваме като семейство, за да подкрепим другите, мисля, че няма нужда да изброяваме.

Как можем да дарим храна?

Има различни начини, по които може да подкрепим хората около нас с топла храна. Като направим двойна доза кексчета и детето ги сподели със съучениците си или ние с колегите (ако имаме привилегията да сме в училище или офис, а не онлайн). Може да споделим домашни бисквити с уморения куриер, който ни доставя пратка.

Може да почерпим съседите, така, както нашите родители правеха, когато бяхме деца. Може да опаковаме храна и да я придружим с рисунка от детето – затрогващ подарък за някой самотен възрастен човек от общността ни. Или да отделим от вечерята и да оставим кутия с топла храна на човека на улицата, когото често подминаваме.

Може да оставих храна на близки с новородено бебе. Лично аз, като майка с новородено съм била най-благодарна за топлите и замразените ястия, които приятели и роднини носеха (без да се качват у нас и да се притеснявам колко неоправено е, например. Мъжът ми слизаше до входа, за да ги вземе и за радост, нямаше обидени, срещнахме само разбиране). Тогава много оценихме и ваучерите за доставка на храна от приятели.

Може да приготвим сухите съставки за сладкиш в красив буркан и като таен дядо Коледа да зарадваме колега или приятел.

da-darim-hrana-usmihni-niakogo-za-loleda-mama-gotvi

Може да приготвим ястия и да ги замразим и доставим на някой близък, който минава през труден период – загуба, здравословен проблем, лични затруднения и просто не е в състояние да се погрижи за домашна храна на семейството си.

Може да подарите на приятели ваучер за храна от ресторанта на човек, който сега стартира бизнеса си. Например на Сара от Афганистан или от Фреди, чийто дом изгоря преди година. Така хем ще подкрепите нов малък бизнес, хем приятелите Ви ще имат възможност да се насладят на интересна и различна кухня.

Има случаи, когато искаме да дарим домашна храна, но поради мерки за безопасност, това няма как да се организира. Ето някои алтернативи, които проучихме.

Къде да дарим храна?

Има големи организации, на които може да дарите храна, да станете доброволци, да бъдете техен посланик на добра воля.

Българска хранителна банка

Български червен кръст

Фондация “Да дарим щастие”  

Платформата “Таймхироус” периодично там се обявяват каузи, свързани с дарение на храна.

Към някои църковни общности се организират кухни, в които нуждаещите се хранят, може да попитате в близката общност от какво се нуждаят и как може да се включите семейно

В домовете за възрастни хора приемат дарения на пакетирана храна

Може сами да организирате кампания за събиране на дарения към неправителствена организация или в помощ на конкретен човек.

Може да оставите закупена храна в кутиите, които някои големи вериги магазини поддържат за дарения на нуждаещи се.

Може да започнете кампания “Ако нямаш си вземи, ако имаш – остави”, особено, ако имате подходящ обект или място, където това може да се осъществи.

Ако около Вас има кулинарен магазин или място с топла витрина, поговорете с тях дали може да дарите заедно топла храна на човек на улицата.

Може да уговорите собственик на магазин да стартира “Солидарно пазаруване” – като задели място, където клиентите да оставят като дарение за нуждаещи се продукти, закупени в магазина. Улеснение за собственика би било тези продукти да се предават на НПО, което да поеме раздаването, например, някое от упоменатите по-горе.

Може да говорите с местна пекарна или друг бизнес, който да дари продукти на нуждаещи се, например чрез съдействието на НПО като Каритас.

Може да се запознаете с други социални структури около Вас, например центрове за бежанци, в помощ на социално-слаби хора и др и да се включите с дарение на храна и/или труд.

Може да се обърнете към местната власт и да попитате как да дарите храна на нуждаещи се, например в столицата, Общинско предприятие “Социален патронаж

Храна, не война (София) – приемат храни на място и с куриер

Розовата къща (София) – приемат храни на място и с куриер

Сдружение Гаврош (Варна) – приемат храни на място и с куриер

Надяваме се, че тези идеи ще Ви дадат храна за размисъл. А може би имате опит, който бихте искали да споделите с нас? Оставете коментар, със сигурност ще вдъхновите още семейства да се включат и ще помогнете с креативни идеи.

da-darim-hrana-usmihni-niakogo-za-loleda-mama-gotvi

A ако се чудите какво да сготвите, включете се в БЕЗПЛАТНИЯ коледен маратон “Мама готви”, оргнизиран от екипа на “Мама съм”. Всеки ден от 1-ви до 2-ти декември в маратона ще получавате идея за вкусна рецепта, която да приготвите за семейството си или за някой, който има нужда да бъде усмихнат. Маратонът се провежда във Фейсбук група. Присъедини се към нея ТУК.

Подобни публикации

Меню
ЗАПИШИ СЕ ТУК:
Запиши се
Съгласявам се с Политиката за поверителност