Пробиотиците са живи организми, които подпомагат храносмилането, имунната система и могат да имат различни други ползи за организма. Коренът на думата „проботици“ идва от гръцката дума pro, означаваща „подкрепящ“, „помагащ“ и “biotic”, означаващ „живот“.
Откритието на пробиотиците през 20-те години на отминалия век дължим на един изключителен българин д-р Стамен Григоров, който проучва състава на българското кисело мляко, убеден, че тази храна съдържа някакво вещество, което подкрепя здравето и дълголетието. След стотици неуспешни опити, които д-р Григоров провежда в университета в Женева, той успява да изолира от киселото мляко пръчковиден микроорганизъм, който нарича “Бацил А”. Проучванията му са потвърдени от руския учен проф. Иля Мечников и включени в изследванията му за дълголетието, за който е удостоен с Нобелова награда. По-късно пробиотичната бактерия, открита от д-р Григоров, е преименувана в негова чест на Lactobacillus bulgaricus. Сто години по-късно науката продължава да трупа нови и нови научни доказателства за ползите от пробиотиците.
Какво са пробиотиците?
Човешкото тяло осигурява дом на милиони бактерии, сред които има както добри, така и лоши. Общо тези микроорганизми формират човешкия микробиом. Добрите бактерии, които наричаме пробиотици, подпомагат храносмилането, усвояването на полезни вещества от храната, синтеза на някои витамини, функцията на имунната система и борбата ѝ с някои патогенни бактерии. Нови проучвания свързват полезните бактерии и със състоянието на репродуктивната ни система, на кожата, на чревно-мозъчната връзка и дори на проблема със затлъстяването. Оказва се, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване имат по-беден чревен микробиом, в който липсват определени бактериални щамове.
Най-важни за микробиома се оказват разнообразието от щамове и баланса. Разнообразието се формира през най-ранните години от живота в резултат на начина на раждане (естествено или секцио), кърменето и липсата му, храните, които детето яде през първите 3 години от живота си. Колкото по-разнообразно е храненето му, толкова по-разнообразен микробиом формира.
Балансът е съотношението между полезни и патогенни бактерии в микробиома, който се влияе от възрастта, гените, но още повече от начина на хранене и начина на живот. Типичният западен модел на хранене с преобладаващи рафинирани и индустриално преработени храни, емоционалният стрес, хроничното недоспиване, употребата на антибиотици и други лекарства, замърсената градска среда и досегът с различни токсини са все фактори, които влияят негативно на баланса между полезни и вредни микроорганизми в тялото. Състоянието на нарушен баланс се нарича дисбиоза и се свързва с редица здравословни проблеми и състояния, сред които проблеми с храносмилането, запек, диария, алергии, кожни проблеми, автоимунни заболявания, затлъстяване и други.
Сред факторите, които благоприятстват поддържането на баланса са отново начинът на хранене, избягването на стреса, безсънието, досега с химикали и токсини. Храненето, което подпомага естествения баланс, включва разнообразие от растителни, натурални и непреработени храни. Едно проучване, проведено във Великобритания, установява, че хората, които имат най-разнообразен и балансиран микробиом, консумират по минимум 30 различни растителни храни на седмица. Друг ключов момент по отношение на храненето, е директният прием на пробиотични култури, което може да стане чрез ферменирали храни и напитки, съдържащи живи култури или чрез качествени пробиотични хранителни добавки.
Пробиотични храни и напитки
Това са храни, преминали през ферментационен процес, при който въглехидратите се разпадат до алкохол и органични киселини като млечна киселина, която подхранва полезните бактерии и те се увеличават. Както споменахме, първата проучвана пробиотична храна е киселото мляко. Други такива са някои меки сирена, пастата мисо, соевото темпе, киселото зеле и всички туршии, приготвени чрез дива ферментация (т.е. в солена вода, без добавки и термична преработка). Сред по-известните пробиотични напитки са млечният кефир и ферментиралият зелен чай, известен като комбуча.
Слабост на пробитоичните храни и напитки, е че количеството пробиотични бактерии в тях обикновено не е голямо и може да намалее допълнително в резултат на индустриална или термична преработка. Останалите накрая пробиотични бактерии могат да са полезни само ако преминат през агресивната киселинна среда в стомаха и достигнат живи до червата.
Затова макар да са познати от древността и като цяло редовното им присъствие в едно здравословно меню да е препоръчително, пробиотичните храни не винаги са в състояние да осигурят полезните бактерии, от които има нужда един организъм. Особено, ако става въпрос за организъм на човек, живеещ в замърсена градска храна, изложен на стрес и редовно консумиращ индустриално произведени, пакетирани храни и напитки. В този случаи е добре да се заложи на пробиотични добавки.
Пробиотични добавки
За разлика от пробиотичните храни, които са познати от древността, пробиотичните добавки добиват популярност едва в края на миналия век. Тази популярност обаче расте с всяка изминала година и на пазара непрекъснато се появяват нови и нови продукти. За разлика от производството на лекарства, което е силно регулирана индустрия, при производството на добавки регулациите са доста занижени, което е причина качеството на предлаганите продукти на пазара да варира значително.
Има няколко характеристики, за които е добре да се следи при избора на качествен пробиотик. Сред тях са:
- Източниците, от които са изолирани пробиотичните щамове – една формула е по-ефективна, ако е извлечена от източници, географски разположени в средата, в която живее приемащият пробиотиците. За нас, българите, най-полезни са пробиотици, извлечени от българската природа. Lactoflor са пример за българска марка пробиотици, чийто щамове са изолирани от екологично чисти източници в българската природа.
- Мултибактериална формула – друга характеристикаите на качествените пробиотични продукти е тяхната мултибактериална формула от селектирани щамове, които работят синергично. Продуктът Bio Plus на Lactflor съдържа комбинация от щамове от групата Lactobacillus и Bifidobacterium infantis
- Брой колон-образуващи единици – за по-ефективни се считат високодоизраните пробиотици, в които броят колон-образуващи единици, означен на опаковката като CFU (colon-forming-units) e поне 3 милиарда на капсула.
- Технология на изработка – e важна, за да се гарантира, че пробиотичните култури в добавката ще бъдат запазени живи. При производството на Lactoflor се използва лиофилизация, при която микроорганизмите остават биологично активни и жизненоспоспобни.
- Бионаличност – макар и живи, пробиотиците в един продукт трябва да бъдат добре защитени от агресивната стомашна киселина, за да достигнат жизнеспособни до червата, където могат да проявят своята благоприятна биологична активност. Lactoflor Bio Plus капсули го постигат чрез специални стомашно-устойчиви DR (отложено освобождаване) капсули, които запазват своята цялост в стомаха.
- Опаковка – Всички пробиотични продукти са термо и влагонеустойчиви. Промените в температурата и влажността на въздуха след първоначалното отваряне на контейнера на продукта, може да има негативен ефект върху полезните бактерии. Затова продуктите на Lactoflor се съхраняват в иновативни влагоизсмукващи опаковки, които максимално удължават живота и стабилността на продуктите след тяхното първоначално отваряне.
Таргетирани пробиотици
Една тенденция, която можем да очакваме, че ще се развива в бъдеще, е създаването на таргетирани пробиотици, които целят не само да подобрят общия стомашно-чревен баланс, но и също така да предотвратят или помогнат за преодоляването на специфични други дисбаланси. На пазара вече има подобни продукти като например:
- Продукти, насочени към балансирана вагинална флора при дамите
- Продукти за орална имунна защита
- Продукти, защитаващи от уроинфекции
- Продукти, насочени срещу чревни инфекции
*Съдържанието на тази публикация е създадено в партньорство с Lactoflor. За повече изнформация за продуктите на бранда, виж ТУК.
