Този текст е за онези майки, които искат да бъдат перфектни във всичко – в грижата за детето, във възпитанието му, в подредбата на дома, в приготвянето на домашна храна и т.н. Чувстват се зле, ако не успеят да свършат нещата по план. Вярват, че са лично отговорни, ако бебето плаче, ако заспива трудно, ако се буди лесно, ако захранването върви трудно и т.н.
Такива майки трудно намират време да се погрижат за себе си, защото винаги има нещо друго за правене. Трудно се записват в програми за майки като „Не на диастазата“, а ако се запишат, не винаги постигат убедителни резултати.
Защо?
Защото перфекционизмът се превръща в най-голямата им спирачка!
Перфекционизмът се възпитава от най-ранна детска възраст. От майката или бабата, която казва на малкото момиченце: „Внимавай да не си изцапаш дрехите!“, „Не скачай в локвата, ще се изкаляш!“, „Не разхвърляй!“, „Не пипай с ръце!“ и т.н.
Перфекционизмът се култивира в училище, където системата санкционира всяка допусната грешка, вместо да ни покаже как да се поучим от грешката. „Пишеш грозно!“, „Ченгелчето ти е криво!“, „Задачата е сгрешена!“.
Перфекционизмът става сянка на растящото момиченце, което толкова много иска да прави нещата добре, да бъде харесано, одобрено, похвалено. За да си спечели одобрението на мама, баба или учителката, то опитва отново и отново. Старае се. Чувства се зле, когато нещата не се получават. И опитва отново. Докато стане перфектно. Докато се превърне в перфекционистка.
Постепенно момиченцето става жена, която се облича чисто и спретнато. Има подреден дом, пише красиво и вярно, има успешна кариера. Всичко около нея е подредено и планирано. В жената продължава да живее онова малко момиченце, което иска да бъде харесано, прието, одобрено и похвалено. А когато един ден тази жена стане майка, перфекционизмът ѝ се сблъсква челно с особеностите на майчинския живот.
Животът с бебе
В живота с бебе е трудно да планираш и да бъдеш организирана.
Бебето не се интересува дали си се наспала, дали си подредила и изгладила. То иска вниманието ти ТУК и СЕГА. Понякога по 24 часа на ден. То влиза в подредения ти живот и го преобръща на 180 градуса, без да ти даде време да се адаптираш и да свикнеш с различното.
За майките перфекционисти този етап е труден. Много труден. Те се опитват със стари механизми и практики да се придвижват в една напълно различна действителност. И често пъти откриват по трудния начин, че не се получава.
Бебето изисква да си гъвкава и адаптивна. Да се нагаждаш по него, а не да се опиташ да го вкараш в твоите планове. Ако си планирала 40 минутна разходка с количката навън, а бебето започне да пищи и да не иска да седи в количката – не се отчайвай. Върни се да оставиш количката, сложи го в слинг и си направи разходката. Адаптивност, а не перфекционизъм.
⇒ ⇒ ⇒ ВИЖ ОЩЕ: Ако не си перфектна майка, значи си една от нас”⇐ ⇐ ⇐
Грижа за мама
Майката перфекционист е склонна да забравя за себе си. Да не си дописва, за да свърши всичко, за което не ѝ е останало време. Да се откаже от женските удоволствия като кафе или вечеря по женски, защото не може да повери бебето на друг.
Майката перфекционист трудно се решава да се захване с дългосрочен ангажимент за възстановяване и влизане във форма след раждането, каквато е програма „Не на диастазата“, защото се опасява, че няма да може да отделя достатъчно време.
Все пак в годините сме имали не малко такъв тип майки, които в един момент решават да се включат, но някъде по средата губят мотивация, защото:
- не успяват да правят всичко на 100%
- смятат, че ако пропуснат 1-2 дни или малко повече, няма смисъл да продължат
- ако не видят отчетлив резултат през първите седмици, се демотивират
Напълно разбираме как се чувства всяка една от тези майки! Ние самите сме перфекционистки, които се борят с перфекционизма, програмиран от обществото в нас, и се борим с това да не ни пречи да си живеем живота, да бъдем добри майки и професионалисти! Recovering perfectionists! Ето такива сме.
И потвърждаваме, че не е лесно! Но вярваме, че си струва, защото не искаме перфекционизмът да ни пречи да вървим напред!
Done is better than perfect!
По-добре да имаме нещо свършено, отколкото да мечтаем за нещо перфектно.
Това искаме да кажем на всички момичета, които се колебаят дали да се включат в програма „Не на диастазата“ след раждане, дали да се погрижат за себе си и за добрата си форма. Не е нужно да го правите перфектно! По-важно е да правите нещо!
Малки стъпки. Всеки ден по-нещо. Осъзнато и с любов към себе си. Така, както се грижиш за своето бебе, така се научи да се грижиш за себе си. Не само, защото това ще ти даде тонус и самочувствие, а и защото ще ти помогне да счупиш грешния модел за перфекционизъм, с който ние сме израснали. Ще ти помогне да прекъснеш веригата. Да не го предадеш на твоето дете.
Това ще продължим да повтаряме и на момичетата, които се включат в предстоящото 17-то, а и във всяко следващо издание на програма „Не на диастазата“. Защото искаме тази програма да не е за майки перфекционистки, а за щастливи майки! Защото искаме да ви помагаме да се чувствате по-уверени в себе си, а не по-разколебани!
Затова и от новото издание решихме да включим като допълнителна екстра в програмата възможността за „Мотивационен разговор“. Ако на даден етап някоя участничка се почувства объркана, разколебана или демотивирана, ще има възможност да проведе телефонен или онлайн разговор с човек от екипа ни, който не само да ѝ даде практични съвети, но най-вече да я мотивира да продължи, докато се почувства удовлетворена и по-сигурна в себе си!
