Спонтанен аборт – според статистиката 25% от забременелите жени преживяват това. На практика всяка 4-та жена. В действителност дамите преминават по различен начин през травмата от спонтанния аборт. Някои от тях го приемат като съвсем естествено и нормално нещо и са готови да опитат да забременеят отново. Това може би е здравословна реакция, но може би е и нещо много индивидуално, защото пък други момичета го преживяват много тежко като сериозна загуба. Страдат най-често мълчаливо и не споделят как се чувстват. Трети потъват в сериозна депресия.
За тези емоции и за това какво се случва с психиката на жената, преживяла спонтанен аборт, как да си го обясни и как да се възстанови, говори семейният психолог и психотерапевт Анастасия Грозева:
Здравейте, Анастасия. Темата е изключително трудна. Тя е табу и в нашето общество не се говори много по нея въпреки огромната нужда от това. Какви са вашите наблюдения?
Здравейте. Смятам, че травматични преживявания като това, трябва да бъдат говорени- Когато загубим някой вече роден човек, има процес по траур. Хората изказват своите съболезнования и показват съпричастност към страдащия. Така хората, загубили близък, чувстват подкрепа. Докато когато се загуби едно неродено бебе, майката и бащата, но по-често майката, се оставя да премине през това сама. Мълчаливо и без подкрепа, от която в действителност има огромна нужда.
Затова съм на мнение, че това е тема, която наистина има нужда да бъде коментирана. Радвам се, че я повдигате, защото е особено важно, хората около жената, която е загубила бременност, да бъдат нейна подкрепа и опора. Тя трябва да може да сподели с тях и тя да срещне емоционална подкрепа в тяхно лице. От своя страна те трябва да изкажат съпричастността си, подобно на съболезнования.
Факт е, че много жени не споделят, когато преминават през нещо подобно. Особено когато това се е случило в някоя от първите агестационни седмици и почти никой не знае, че тя е бременна. Близките не подозират за трудностите, през които преминава жената, претърпяла спонтанен аборт.
Защо жените не споделят и не искат да коментират? Може би не се чувстват уверени и се съмняват, че вината ще бъде хвърлена върху тях? Мислят, че „нещо не им е наред“?
Да, точно така. Това табу е около способността на тялото да се репродуцира. Според мен има много чувство на вина, на срам. Това пречи на жената да сподели. Все едно се е случило някакво много сакрално нещо, което не бива да бъде споделяно с никого. Наистина огромна част от жените, претърпели спонтанен аборт, не споделят . Въпреки факта, че е изключително важно, това да бъде добре изговорено. И то е важно за една последваща бременност. В ателието при мен често идват жени, които вече са родили. Те търсят подкрепа за вече родените си деца. Сваляйки анамнезата, се оказва, че са преживяли някаква загуба преди това, през която са преминали много тежко и без никаква подкрепа. Като дори са изчаквали с последващото забременяване повече от година именно защото се боят да не се повтори това травматично преживяване.
В тези случаи как рефлектира неизлекуваната емоционална и психическа травма от спонтанния аборт върху бъдещите деца?
Въпросът е много хубав, защото подобна травма винаги рефлектира върху бъдещите деца. Резултатът е следният: родените деца се превръщат в свръх обгрижвани деца, за които майката толкова много се тревожи да загуба, че им се спестяват редица фрустрации и трудности в името на това, да бъдат добре. От своя страна това води до психични затруднения при самото дете. На мнение съм, че навременната подкрепа може да спести болката, която застрашава роденото дете. Защото за него е огромно страдание да носи такава отговорност от страна на родителя си, който е вперил поглед в него, следи всяко негово действие, физическото и психическото състояние с цел да не го загуби.
Някои жени се боят да опитат да имат дете отново, след като са преживяли спонтанен аборт, за да не се повтори отново травмата от загубата. Как бихте коментирали това?
Тези страхове са много рационални. Те препращат към тази цялостност на тялото. „Способна ли съм да износя дете и да го родя?“ „Способна ли съм да давам живот?“ Това са въпроси, които всяка жена си задава. Темата е много специална за нас жените, защото повечето от нас искат заченат, да износят и родят бебе. При спонтанния аборт жената, преминаваща през това, трябва да потърси подкрепа сама. Защото тя няма как да получи помощ без близките ѝ да знаят през какво преминава.
Според мен е хубаво жените сами да потърсят подкрепа в такива ситуации. Да споделят с приятелки, с партньора си как се чувстват. Ако влязат в много тежка депресия, категорично трябва да се обърнат към специалист, с когото да изговорят тревогата, болката от загубата, защото това е много голямо страдание. Когато тези тревоги и болката се изговарят със специалист, е много по-лесно за жената да се почувства готова да зачене отново.
Какъв е процесът на емоционално възстановяване след спонтанен аборт? Знаем, че има няколко етапа, през които човек минава, когато претърпи загуба – отричане на случилото се, тъга и депресия. Какви са вашите наблюдеия?
Да, това са етапите. Човек преминава през тях при всяка загуба. В началото се преминава именно през етап на неглижиране. Много от жените, претърпели спонтанен аборт, остават на този етап. Те споделят смело за загубата, неглижирайки травмата с думите „и какво от това, на всяка четвърта жена се случва“ . Тази реакция говори, че остават в един горен слой и не смеят да влязат по-дълбоко. Причините са различни – не е настъпил моментът, в който се чувстват готови да го направят, или просто защото избягват темата. Опасно е да се стои в този горен слой, защото не се знае кога и по какъв начин ще се изрази моментът на траур. По този начин жената е застрашена от много сериозна депресия. Затова е много по-здравословно тя да изпадне в депресивно състояние за известен период от време. Когато човек загуби нещо в живота си, естествената реакция е страдание и изпадането в някакво депресивно състояние. Отричането е сигнал, че жената има нужда от професионалната помощ на психолог.
От значение ли е етапът от бременността, през който жената преживява спонтанен аборт?
Със сигурност при по-напреднала бременност психическата травма от спонтанния аборт е по-тежка. Особено в случаите, в които се стигне до раждане. Тогава нещата са телесни и това ги прави много драматични и трудни за приемане. Но дори загубата да е настъпила на по-ранен етап от бременността, страданието е не по-малко, защото тогава пък могат да се отключат и травми от някакви по-ранни загуби. Възможно е тази травма да се „закачи“ за някоя от миналото. При тези случаи се налага по-продължително възстановяване.
Т.е. при тези случаи жената не може да се справи сама и е нужно да потърси помощ от специалист?
Абсолютно. Индикацията за това, че не може да се справи с травмата от спонтанния аборт, е неспособността за пълноценен живот – не може да ходи на работа, не може да живее нормално, не може да се радва на вече родените си деца, ако има такива, или на нещата, които са я радвали преди. Често това продължава за дълъг период от време и е индикация за наличието на сериозен проблем, върху който трябва да се работи.
Ако трябва да се върнем към процеса, в началото са шокът и отричането. После се преминава през болката, която също сама по себе си има степени. Как жените преминават през този етап? Какво им помага да се оттласнат от болката и да продължат напред?
Мисля, че сбогуването с нероденото дете, без значение на какъв етап от бременността е настъпил спонтанният аборт, играе огромна роля. Ще ви върна към началото на разговора ни. Говорихме за процеса по траур. Знаете, че при смъртта на роден човек има погребение. Хубаво е символично да се случи нещо подобно и при загубата, през която жената преминава при спонтанния аборт.
Обяснението е следното: ние живеем в телата си и имаме нужда от нещо, което да премине през сетивата ни. Не само да си представяме раздялата, но и да я преживеем. Т.е. да можем да се сбогуваме с тази бременност. Това е важно. Давам го като съвет на семейства, които вече имат деца.
Много често в началото тези идеи се приемат трудно и са плашещи, но истината е, че е много по-травмиращо да има неразбиране и незнание, отколкото да посочим нещата, да назовем проблема. Защото тази загуба не е лична. Тя засяга и децата ни без значение дали са вече родени или тепърва ще се раждат. Тя е част от тяхната история и това, което ги формира. Това е загуба на техни братя и сестри. Затова е важно да ги запознаем със загубата и да им обясним по правилния начин. Трябва да има някакъв символичен телесен процес на раздяла. В тези ритуали има много голям смисъл.
Сигурни сме, че много от бащите също преминават трудно през подобна загуба. Чувстват се неспособни да се справят с мъката, защото физически не се е случило на тях. Дори не знаят как да подкрепят съпругата си. Какъв е вашият съвет към тях?
Бащите се чувстват безпомощни в тези моменти, защото не знаят как да подкрепят партньорките си. Важно е да има някакви думи не само на подкрепа. Трябва да си дадат сметка, че трябва половинките им се нуждаят от известно време за траур. То е нужно и полезно. Не бива да ги пришпорват и да неглижират страданието им.
Бащите преминават по различен начин през мъката от подобна загуба. Много по-рационално и не толкова телесно. Това далеч не означава, че не изпитват тъга. Но когато майката не разполага с нужното ѝ време и пространство да тъжи, то какво остава за бащата. Споделянето с приятели за загубата дава гласност на процеса и го прави по-лек.
Както споменахме по-рано, това е тема табу и по нея се говори трудно. Как е правилно да реагираш, когато си в позицията на приятел и твой близък преминава през травмата от спонтанен аборт? Как да го подкрепиш и да му помогнеш?
Хубаво е да изкажеш съжалението си, съпричастността си към проблема и своята загриженост. Трябва да си внимателен към близките, които преминават през това. Не бива да се прекъсва физическият контакт. Редно е да попитаме, имат ли нужда да поговорят с някого за преживяното. Важно е да им покажем, че сме отворени да ги изслушаме, когато те се почувстват готови да говорят за преживяното. Не бива да ги притискаме.
Колко време е добре да си даде двойката преди отново да направи опит за създаване на дете?
Макар тялото да е готово, психиката все още не е. Ако двойката избърза, рискува следващото дете да живее в сянката на първото.
Т.е. тъй като процесът на траур не е преминал, майката не успява да изгради пълноценна връзка със следващото дете, защото мислите и емоциите ѝ са все още ангажирани с първото. Дори е възможно да припознава първото във второто. Трудно е да се определи колко време е нужно, преди двойката да опита да има дете отново. Все пак времето, за което човешката психика се възстановява след подобна загуба, е много индивидуално. Това, което мога да кажа със сигурност, е че прекомерната прибързаност е нездравословна.
