Искаме да споделим с теб историята на Жанета, която коренно промени стойката си. Това е една история за промяната, която вярваме, че ще мотивира и други дами да се погрижат за себе си. Ето резултатите на Жанета и историята ѝ така, както тя я написа.
Казвам се Жанета! Опитвам се да си спомня от кога съм с лоша стойка и спомените ми ме отвеждат в предгимназиалния етап. Спомням си честите напомнянията от майка ми да се изправям, да правя упражнения за стойката, да не се прегърбвам и т.н.
Ще ви издам някои от нейните методи, които, за съжаление, не ме мотивираха да се справя с този проблем, а и дори да ги правех редовно, резултатът щеше да е под въпрос. Та, караше ме да ходя с книги на главата, фиксирала ме е с точилка зад гърба ми, сложена под мишниците. Представихте ли си го, а сега се опитайте да пиете вода!
Общо взето е прилагала всичко, с което може да ме фиксира в позиция, в която да изглеждам изправена като дъска за гладене. Стояла съм изправена до стената с прилепнал гръб и наведена брада. Все ме потупваха по гърба, за да се изправя и т.н. Но стойката ми все си беше лоша, а мотивацията да се захвана с това все по-малка.
Днес вече знам, че всичко това е било така, защото не съм била в естествена позиция, затова ми е било толкова трудно.
Благодарение на Ваня получих толкова много детайлна информация за позицията на тялото ми и за това как да го ориентирам и тренирам, така че да подобря стойката си, че буквално я сравнявам с рентген. Ваня успя да види неща, които физиотерапевти не успяха да направят за мен. Общо взето за толкова години, прекарани в лоша стойка имах доста изкривявания, за които си дадох сметка, работейки с Ваня.
Когато бременността ми напредна, болките в гърба, в плешките и кръста бяха ужасно силни. След раждането, смея да твърдя, че болките от секциото бяха нищо в сравнение с тези, които изпитвах в гърба и кръста тогава. И всичко това, докато не ме насочиха към Ваня!
Първата ни среща беше на 3-тия месец след раждането на дъщеря ми.
Разлика в самата мен и гърба ми имаше още тогава, снимките от анализа на тялото ми го доказват, защото не беше за вярване. Разбира се в началото не ми беше лесно. Всяко движение/упражнение беше за сметка на болка, много охкания, пуфкания, тюфкания и както Ваня го нарече “чупене на гипса”. В един момент (след около две седмици), упражненията започнаха да ми стават все по-лесни, без болка и охкания. Явно бях поразчупила гипса вече.
Правех упражненията всеки ден вкъщи и посещавах залата не много редовно, по веднъж в седмицата или през седмица.
Съчетах упражнията за стойката с тези от програма “Не на диастазата” и за 4 месеца успях да променя много стойката си. Особено в областта на кръста, също така онези страшни болки изчезнаха и успях да затворя диастазата си. Правех си упражненията много редовно и месец два преди снимката “след” разредих, но не спирах да се движа много.
Чак, когато сравнихме снимките и Ваня ревизира първия анализ, който ми изготви, видях резултата и изобщо не го очаквах. Изненадах се много приятно, особено след като не правех редовно упражненията за стойката. Мислех, че трябва да започна отначало, но всъщност всичко постигнато си е било там, без да си давам ясна сметка.
Толкова мотивирана никога не съм била!
Още с първата ни среща Ваня спечели доверието и безкрайното ми уважение. За мен тя е от хората, които работят със сърце и най-вече видимо обича това, което прави и не е нужно да си в залата, за да усетиш позитивната и зареждаща енергия, която носи. Може да се заредиш и от едно нейно видео или онлайн тренировка.
Всичко, което ще кажа за Ваня, ще е малко, а и не искам да е клиширано, за това с няколко думи.
Обичам те, Ваня и се възхищавам на професионализма и доброто ти сърце! Благодаря ти!
Изключително благодарна съм за всичко, което Ваня и Маги правят за нас!
Благодаря!
