Когато през 1998 г. американският писател Джеф Кини създава леко глуповатата книжка „Дневникът на един дръндьо“ („Diary of a Wimpy Kid“), едва ли е предполагал, че тя ще се превърне в такъв хит сред децата и че ще напише още 10 книжки за подрастващия Грег и неговите приключения.
Поредицата е подходяща за възрастта, в която детето вече може само да чете. И истината за нея е, че само децата я намират за забавна (все пак за тях е написана). Мнението на родителите не е толкова впечатляващо. Защо е така ли? Защото е книгата е написана в първо лице, тоест от името на главния герой, който е дете, и следователно е на езика на децата.
Грег разказва за отношенията с родителите си, за проблемите с по-големия и по-малкия си брат, за училището, изобщо за всичко, което се случва в живота на едно дете (всяка книга е с една година по-нагоре във възрастта). И това, което се е получило е, че децата се заливат от смях, докато я четат, а когато родителят се поинтересува какво е толкова смешно, се оказва, че за него това изобщо не е смешно. В общи линии като в живота. Децата и възрастните се забавляват на различни неща.
Истината е, че аз се смях почти със сълзи на екранизацията на една от книгите, може би защото все пак беше направена за по-широка аудитория (разбирай – и за възрастни).
Ако все пак родител реши да прелисти страниците, ще открие, че вътре са описани доста ситуации, които се случват във всяко едно средностатистическо семейство.
Пример в това отношение е началото на десетата книга „Доброто старо време“ и ще ви го цитирам:
„Възрастните все говорят за „доброто старо време“ и за това колко хубаво било всичко, когато ТЕ самите били деца. Според мен обаче просто завиждат, защото МОЕТО поколение разполага с всякакви технологии и джаджи, които те не са имали докато са расли.“
Сигурна съм, че се усмихваш в този момент, както съм сигурна, че поне веднъж откакто имаш дете, си му правила сравнение с твоето детство и какво е било тогава.
Чарът на тези книжки е именно в това, че децата четат за много близки до тях ситуации и сякаш авторът е „на тяхна страна“. А това е подплатено и със смешни рисунки от самия автор с балончета с реплики като в комикс.
Ако искаш да вземете на детето си книга просто за забавление, без поучаващо съдържание, пробвай с „Дневникът на един дръндьо“. Можеш да я откриеш във всички физически и онлайн книжарници.
