Здравка е участничка в програма “Не на диастазата” въпреки че не е голям фен на онлайн програмите, но се записва за нея, защото иска да положи осъзната грижа за себе си. За нея личния контакт е много важен и тя не очаква големи резултати. Програмата обаче ѝ дава нов поглед по отношение на стойката и сега тя се радва на по-осъзнато отношение към движението и храненето.
-
Представи се, моля – с какво се занимаваш, колко деца имаш, хобита и т.н.
Здравейте, казвам се Здравка, на 36 г. от София. Имам две деца – момиче на 4,5 години и момче на 7 месеца. Завършила съм Връзки с обществеността и Бизнес комуникации. В момента съм по майчинство и заедно с това стартирахме малък семеен бизнес, който съвместявам с отглеждането на децата. В свободното си време обичаме да прекарваме заедно и предимно навън, на планина, море, близки и далечни пътешествия. Голямата ми страст са ските. Обожавам да чета, да се срещам с приятели. Спомням си, че обичам и да танцувам, но това някак остана в ерата преди децата. -
Какво те мотивира да се запишеш в програмата “Не на диастазата”? Как разбра за нея?
Познавам Ваня от времето когато се възстановявах след първото раждане. Тогава нямах диастаза. Следя с интерес новостите от нея в посока ресторативно движение. Маги пък следя от захранването на голямото ни дете. Знаех за програмата директно от извора. В последните години четири мои приятелки се включиха в програмата и тяхната обратна връзка беше решаващ фактор. -
Какви ти бяха очакванията? Какви резултати очакваше?
Не съм голям фен на онлайн програмите. Старомодно вярвам в личния контакт. Може би затова не бях с големи очаквания, още повече, че бебето беше на четири месеца когато започнах и не знаех дали и доколко ще бъда последователна. -
Какво постигна?
От постигнатото най-съществено ми се струва по-осъзнатото ми отношение към движението и храненето. Сега вярвам, че има начин да се грижа за себе си заедно с всички други ангажименти. Обнадеждена съм, че нещата са в голяма степен под мой контрол и необходимо само постоянство, за да мога с малки стъпки да продължа напред. Ако са ви любопитни цифри: с изненада открих, че диастазата ми се е затворила през 8-мата седмица от програмата. Редукцията на теглото е два килограма, на талията два сантиметра. Цифрите не са внушителни и заедно с това съм безкрайно доволна от повишения тонус и ентусиазъм. (Тук само да вмъкна, че с изключение на 10000 крачки с останалите предизвикателства не бях съвсем последователна и стриктна). -
Има ли нещо, което те затрудни или където надскочи себе си?
Да намеря време, макар и 15 минути, за упражнения на ден ме затруднява. Продължавам да работя в тази насока. И да, не бяха постоянна, но с оглед на обстоятелства, правя повече от колкото очаквах. -
Какво ти хареса най-много в нашата програма?
Ще започна с първото, което ме впечатли най-силно: организацията. Като започнем от достъпността на информацията, комуникацията и стигнем до структурата на съдържанието. Както вече стана ясно, бях леко предубедена към онлайн формата, но не бях права. -
Какво беше най-ценно за теб от участието ти?
Разбрах, че може да се грижиш за себе си и това да е част ежедневието, а не екстремно усилие от време на време. И не само, че може – аз го мога! По отношение на чисто практическите умения: Като дете винаги ми се караха, че се храня адски бавно, без да си играя, просто дъвчех бавно и хапвах по малко. Когато Маги говореше за осъзнатото хранене си дадох сметка колко много ми липсва това и го преоткрих. Разбира се, не успявам винаги. Що се отнася до физическата част – Ваня ми разкрива цял един нов свят, който дори не мога да обхвана. Работя върху позицията на тялото, походката. Честно е да кажа- с променлив успех. -
Защо би ни препоръчала на най-добрата си приятелка?
Намирам програмата за иновативна като подход и съдържание, и вярвам, че всяка жена има какво ценно да открие за себе си в нея. -
Разкажи някоя забавна случка от участието си?
По време на предизвикателството “без захар” дъщеря ми гордо заяви, че и тя ще спре заедно с мен. На следващата сутрин ми каза: “аз вече спрях сладките неща, но ще се наложи да ги започна, защото искам мед в закуската”. -
Кое е това нещо, което продължиш да правиш дори и след края на програмата?
Намирам начин да ходя минимум 10 000 крачки на ден (а само преди няколко години ми се виждаше смешно, че майка ми си купи крачкомер), старая се да вися на лост всеки ден. Има и още няколко упражнения, които някак съвместявам със събирането на играчки. Пазарувам и готвя по предварителен план. Старая се да си отделям достатъчно време за спокойно и осъзнато хранене. -
Имаш ли нови цели?
Имам, да. Предпочитам да не ги споделям, докато не се изпълнят. Основно работя върху управление на времето си. Иска ми се да започна да си лягам по-рано и съответно да ставам по-заредена, което не успявам да съвместя с нощното кърмене за сега.биорезонанс
Пожелаваме ти успех в постигането на целите ти и до нови срещи.