Представи се, моля – с какво се занимаваш, колко деца имаш, хобита и т.н.
Казвам се Наталия и съм на 39 години. Никога не съм си и представяла, че ще имам вторo дете, дори и в най-смелите си мисли! Но ето ме сега, с две момичета. Едното след няколко месеца става тийнейджър (родена със секцио), а другото навърши 3 години през март 2020 (родена с VBAC ). Със семейството ми живеем в Копенхаген.
От дете обичам движението, но след около 14-тата си година започнах да обръщам малко повече внимание на спорта като начин да бъдеш в добра форма. Бях на 17 години, когато покрай едно влюбване започнах да се самообучавам с книгата на Венцеслав Евтимов “ЙОГА”. Любовта ми към йогата продължава и днес и ми помага да се чувствам добре в психологически и физически аспект. Инструктор съм по детска йога, а в момента работя частно като детски педагог и се грижа за деца на възраст между 6 мeсеца и 3 години.
Обожавам да шия тихи книжки като подаръци, уча се да свиря на укулеле, обичам да рисувам и да чета.
Какво те мотивира да се запишеш в програмата “Не на диастазата”? Как разбра за нея?
С голяма тъга и разочарование мога да кажа, че нито акушерките, нито докторите, нито който и да е, който следи бременността не обръща особено внимание на една евентуална диастаза и не говори с майките за тези неща. Разбира се, не искам да генерализирам. Аз много харесвам анатомията и като цяло проявявам интерес към промените в тялото. Честно казано, в крайна сметка се оказах неподготвена за тази промяна. При мен диастазата след втората бременност беше доста голяма. Заради операция от херния след първото раждане, фокусът ми беше повече върху опасност от рецидив, отколкото върху евентуална диастаза.
Това е малко преди раждането. Не можех да ходя последните дни, само настрани. Болката в пубисната област беше режеща. И бебето беше само едно.
В края на бременността бях 84 килограма и след раждането постепенно загубих килограмите с ходене на дълги разстояния. Храненето не е за пренебрегване, разбира се. За около година успях да се вкарам в по-добра форма, но коремът продължи да си стърчи, особено вечер на моменти положението беше все едно съм отново бременна.
Попаднах случайно на програмата чрез Google след като доктор потвърди, че освен рецидива на пъпната ми херния, имам и диастаза след втората бременност.
Отидох на доктор година и половина след раждането, последва и консултация с хирург. Потвърди, че имам рецидив на хернията и каза, че трябва да сложи меш за пореден път. Каза ми и за диастазата и че може да се коригира на сто процента само оперативно. Насрочихме дата за операция на хернията. Беше няколко дни преди малката на навърши 2. Нямаше как да оперирам диастазата, макар че бях готова да се подложа на този риск, но поради финансово ограничение реших, че ще го приема като предизвикателство за себе си и ще се опитам на собствен ход да се преборя с нея. Точно тогава се започна едно ровене из нета и попаднах на програмата. Хареса ми това, че Маги и Ваня изглеждаха като хора, които добре показват как това, което е правят не е просто работата им, а техния стил и начин на живот. Изчаках да се възстановя след операцията и започнах програмата след лятната ваканция на 2019 година.
Какви ти бяха очакванията? Какви резултати очакваше?
На първо място ми хареса, че е онлайн подготовка, че програмата е създадена от български майки и жени за всички българки, независимо къде се намират на земното кълбо. После бях пленена от излъчването на Ваня и спокойния ѝ глас. В живота за мен лично тези неща натежават страшно силно при вземането на решение – дали да се доверя на човека и това, което ми предлага. Още от бонус материалите преди да стартира програмата разбрах, че съм взела правилното решение и ми предстоят страхотни дни пълни с нови предизвикателства и емоции.
Реално почти две години се борех сама с трудностите, които имах покрай диастазата и след раждането. Бях постигнала доста, но имах питанки за това дали пътят ми във възстановяването беше правилен. Имах нужда от специалисти и опитни хора. Заедно с екипа на програмата разбрах къде съм бъркала по пътя, какво мога да подобря, как да го направя и не на последно място за мен беше предимство да имам възможността, въпреки онлайн формата, да споделям прогреса и опита си с останалите майки.
Очаквах да науча много, исках да взема всичко възможно, което се предлагаше. А именно – комуникацията, дискусиите, опцията за запознанство с други майки. Това да си свериш часовника и да разбереш, че не само ти си с такива проблеми е чудесно усещане!
Резултатите за мен не бяха с краен срок. За мен програмата беше начин да получа нови и компетентни знания по темата и да продължа с всичко това като ежедневие и след нейния край. За мен не беше нещо, което си купувам за 12 седмици и край, спирам да го ползвам и си продължавам както преди програмата. Българските майки имат нужда от такива хора като Ваня и Маги.
Какво постигна?
Стойката ми беше един голям проблем като цяло. С нея си имам вземане даване от както съм тийнейджърка. Все ме караха да се изправя, често ходех изгърбена. Йогата ми помогна да коригирам стойката с годините, но като цяло често имах тази стойка подобна на човек с лордоза. Нямам диагноза, но признавам, че понякога съм се питала дали имам подобен проблем. Още от първите клипове на програмата започнах да работя над стойката, което се оказа наистина ключов момент в корекцията и прибирането на диастазата. Научих нови упражнения, които вкарах в ежедневието си и си сверих часовника отновно неща, до които сама съм достигнала като информация и материал по темата, но ми беше изключително хубаво да узная, че съм на прав път.
Имах нуждата да го усетя и с Ваня и Маги това беше възможно.
Това, което научих и допълних в ежедневието си беше компетентно отношение относно моя прогрес със стойката.
Когато започнах програмата диастазата беше грубо около 10 см, дълбока малко под първата фаланга и широка повече от един показалец. Сега забелязвам подобрение в мускулатурата в тази зона – мога да стягам мускулите така, че да успявам да правя упражнения без да изкача. Виждам визуална промяна и прибиране на диастазата както на дълбочина и ширина, така и на дължина (мерих сама и грубо, но ако не бъркам с меренето, дължината е намаляла с около 1,5 см, ширината и дълбочината не са като преди когато показалеца ми направо си потъваше. Забелязах, че това ми се отрази положително и на тазовото дъно.
Килограмите не бяха проблем когато започнах програмата, но и там имаше влияние – от 57 кг станах 55 кг.
Има ли нещо, което те затрудни или където надскочи себе си?
Може би като всички мами и аз имах проблем с това едноседмично предизвикателство без захар. Голяма мъка беше! Усещах се като победител всеки път когато успявах да се справя с нещо, което ме е затруднило. Дали като упражнение или като придобиване на нов хранителен навик.
Какво ти хареса най-много в нашата програма?
Хареса ми онлайн опцията, видео материалите и рецептите. Радвам се, че се запознах с Ваня. Маги със своите така подробни и ясни обяснения ми вдъхна сили, че съм тръгнала в правилна посока с хранителния си режим.
Прочетох за опита и преживяванията на много други майки ме вдъхновиха да продължавам с търпение и упорство към целите си.
Защо би ни препоръчала на най-добрата си приятелка ?
Нещо, което всяка майка може да подари на себе си и цялото семейство, защото това е програма, която може да променя животи!
Разкажи някоя забавна случка от участието си?
Всеки път когато правех упражнения с бебета около мен беше забавно и предизвикателно. Друго забавно нещо беше момента, когато направих домашна гранола за майка ми. Много държах Аз да я направя и да й я пратя. Пратих я в един плик до България и двете с притеснение се чудехме дали ще стигне. Пакетът успя да стигне за около седмица и нещо и за късмет беше достатъчно студенo, за да се съхрани добре.
Кое е това нещо, което продължаваш да правиш дори и след края на програмата?
Всичко!!! Правя си упражнения, целя се към 10 000 крачки на ден, ползвам някои от рецептите на Маги и следя Ваня и програмата им във Facebook. Правя си контролни снимки периодично, защото програмата е този сладък старт, който съм си дала, за да продължа да си гоня целите.
Имаш ли нови цели?
Винаги може нещо ново да се добави и да бъде по-добре.
Основните ми цели засега са да изчистя мазнините около корема и да заздравя мускулатурата. Има още работа по диастазата, но аз си карам търпеливо и с постоянство. Кожата ми също има нужда от подобрения, защото много пострада, но съм се предизвикала сама да успея да я подобря без да стигам до крайност като хирургична намеса – нещо, за което мислех преди да попадна на програмата всъщност.
